Тинейджърите и семейните отношения

Трябва ли да се отстъпва пред тинейджърите - това е най-често задаваният родителски въпрос. Защото конфликтът с тийнейджъра е ежедневен и се случва във всяко семейство. Постоянно предизвиквани да казват "да" или "не" , родителите

Трябва ли да се отстъпва пред тинейджърите - това е най-често задаваният родителски въпрос. Защото конфликтът с тийнейджъра е ежедневен и се случва във всяко семейство. Постоянно предизвиквани да казват "да" или "не" , родителите се съмняват в правотата си, впечатлени от енергията, с която се утвърждава растящото им дете. То иска, възразява, упреква, цупи се. Уместно ли е поради това да му се отстъпва или пък да му се отказва? Докъде и как? Смутени  и объркани, родителите често се чувстват виновни и се лутат, като разрешават твърде много или забраняват всичко.

Тинейджърството, което започва с пубертета, но не се изчерпва с него, е процес с две противоположни страни. Първата е тийн предизвикателство, което подтиква младежите да надскочат самите себе си, да надминат родителите си, да се конфронтират  със света на възрастните. Втората страна е така наречената "тъга по детството" - раздялата  с  детството, която променя статута на детето, което вече си се представя като възрастен и мисли за бъдещето. Тийнейджърът има нужда от обичта и разбирането на родителите си, от тяхната подкрепа, но също и от тяхната твърдост. Подкрепа без твърдост води до угодливо другаруване, а родителска твърдост без подкрепа - до прекалена суровост. Тинейджърството променя статута на родителя и от него се изискват психологически качества, които, за жалост, невинаги притежава. Той трябва да съвмести близостта с известна  дистанцираност, за да не превръща подрастващия нито в приятел, нито в подчинен.

Тийнейджърът, както и детето се нуждае от родителски авторитет, но за разлика от малчугана, той иска да разбере природата на този авторитет. Затова го оспорва, подлага го на изпитания, провокира го.

Трябва да се разграничава авторитета и авторитаризма. Авторитетът е естествено качество, което произтича от възрастта и сам по себе си внушава уважение. Докато авторитаризмът е реакцията на човек, който се бои, че не може да наложи подчинение. Изблиците на авторитаризъм сплашват детето, но у  тийнейджъра отключват само престорена покорност или отчаян бунт. И в двата стучая, авторитарният родител  е неспособен да постигне истинско съгласие.   Автор: Албена Иванова